И ето Той – Живота в мен тече,
разлива се по вените искри в очите,

 
Как да запазя благоразумния тон…
Всред бури душата си, как да опазя,

 
Между полусънието и реалността,
терзания заровени поглеждат плахо.

 
Дъждът дарява свежестта си щедро,
целува с капчиците всяко стръкче.

 „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“
Евангелие според Йоан 8 гл., 31 и 32 стих
 Прочетени през Б...

Долавям птиче чурулика под прозореца,
усещам скоро ще настъпи пролетта,
навън мъгла оловна с логиката спореща

Кръстосват шпаги злобни ветрове,
безмълвни зеят ширните полета.
Бушуват гневни, бесни гласове,

 
Гледам в екрана шоупрограми,
бягство желано след тежкия ден.

Пронизва вятърът вилнеещ през декември,
безмълвни улиците празно студенеят.
Пейзажът е обран, а цветовете семпли,

 
Брутален трясък, счупени стъкла,
зловещо натрошени ламарини.

 
 
Учителят влиза в класната стая. Поглежда в очите на своите ученици. В погледът му вече се отразява тяхното вълнение. Вълнението е взаимно. Учителят се вълнува повече. Една топла сдържана усмивка изплува на лицето му. Още в най-първ...

 
Когато завалят тревожни мисли,
когато егото загложди грозно в мен,