Светлината се плъзна в тунела на мрака
и издърпа докрай всички спрели мечти.

 
В двубоя между красивото и грозното
спечели грозотата, спечели несериозното.

 
 
И точно там, където болка свива рамене,

 
Кой може да я спре?
…

 
Жълти хризантеми
– Хайде де, недей да стоиш така като наказана! – слаба и трепереща, Нина ме побутна да вляза в дома ѝ. – Ела да опиташ сладкото от ягоди. Пък догодина... – от изсъхналите ѝ посинел...

 
Най-хубавото утро разгласи,
вестта излязла от опразнения гроб.

 
В онзи скръбен, най-печален ден,
мой Господи оставил небесата,

 
Как можем от затвора си да изпълзим,
когато в костите ни лъха самотата.

 
Пази се гълъбице чиста, бяла,
укрита в скалните пукнатини.

Невеселост отвсякъде се смее,
студ странен пред очите ми надвисва.
А светът очаква да запролетее,

 
Кой мъничкото семенце ще спре,
то тихо носи съживителния сок.

 
Приятелят, страданието ти ще разбере,
без думи само в очертаните мълчания.