Усещам смазващия страх,
роден в объркани понятия.
Когато Истината обявява се за грях,

Лукавият  зададе гордо тон,
градът прие го в своята стряха.
Зее „прозорецът на Овертон“ –

Безсмислено е да говоря за любов,
ако за себе си, предълго жаля.
Напразно е да сричам благослов,

Жената яростно воюва мъжки с хъс,
част от мъжете тлеят примирени.
Деца размахват тумбергово пръст,