Сълзи неутешими парят ми лицето,
когато видя търсещи, объркани деца.
Насила нещо съкровено е отнето,

 
Когато есента дъждовно плаче,
разтичат се боите ѝ по мокрия асфалт.

Снежинките танцуват във душата ми,
люлеят се в приказното бяло.
Посоката разчупва пелената им,

 
Гласове фучат край мен,
като забързани автомобили,