Залепна нежно детската ръка
в стъклото със очакване невинно.
Потъна в очертанията на дланта

Разярен бе древния небесен враг,
пред идещ  Младенец врати затвори.
Страстта му е да сее смърт и мрак,

Не си ли твърде крехка, нежна свобода,
останеш ли безмълвна към неправдата.
Стопява се диханно снежната ти белота,

 
Небесна люлка, Господ спусна,
прегърна наранената душа.

Красиво е да видиш как бездомен,
разделя с ближен своята вечеря.
На болния другар, самият болен

Харесвах връхлетелия адреналин
в кръвта ми неочаквано да ескалира.
Подобно състезание с трамплин

Безумия, безчинстване, лъжи,
разтворили са паст непоносима.
Подмолно всяка ценност се руши,