Отиде си проточената зима
със ледените, сиви часове,

 
Какво е Възкресение?
Освободена радост.

Виждал ли си как разрязва светлината
гората мрачна, с падащ меч златист?
В присъствието ѝ отстъпва тъмнината,

 
Гласът на Истината бе отхвърлен,
безжалостно предаден на скръбта.

 
Капе песен на нежен дъждец,
между клонки зелени потече.

 
Дали трагедията времето ще заличи,
звяр освирепял човекът да убие?