Отвън бездушна чалгаджийска нищета
се скита в търсене на същност.
Душа, забулена под купищата суета,

 
И както пъпката дочаква онзи миг,
във който хубостта си ще разтвори,

След час и утрото ще се пробуди,
ще пръсне в мрака нежна светлина
и въздухът с крила на пеперуди,