Открих ви перли утринни в тревата,
в събудените първи весели лъчи.
Всред повей мек на хладината,

 
Не бих говорила дори минута,
ако не съм била под гнусната ѝ власт.

Прохладна нощ със звезден аромат,
ветрецът носи песен на Бочели.
Преди последните акорди да заспят,

 
Разбрах най-хубаво е да съм там,
където Ти решил Си да ме виждаш.