Когато завалят тревожни мисли,
когато егото загложди грозно в мен,

 Кой може на слънцето красиво и сияйно,
събудено в Божествения дъх да забрани
да пръска прелестта си всеотдайно,

Бягаш в единство, тяло напрегнал
с всяка гънка до последния мускул.
Даже бръчките странно разтегнал,

Във всеки един от нас е заложен стремеж за безсмъртие. За вечност. Копнеж за живот.
Мислил ли си по този въпрос?
В идеята за безсмъртието, колкото и необятна да е, са вплетени въпроси, разбираеми за всеки, които очакват своите отговори...