На вечерта тъжовната цигулка
във гарваново ехо песен сля.
Лъкът захлипа в пресекулки

 
Нима несъвършено е красивото творение,
оформено пречудно в небесната ръка?

Капчица роса побира целия пейзаж,
денят усмихнато във нея се оглежда.
Красива гледката пред мен не е мираж,

 
Реката вае тайнствени каньони
и инкрустира във скалите писъмце.