Пази се гълъбице чиста, бяла,

укрита в скалните пукнатини.

На Царят свой, ти вярна остани,

сърцето си докрай отдала.

Пази се гълъбице, вярна Му бъди,

престорения глас на друг не слушай.

И изнурена всред пустинна суша

към Извора единствен полети.

Пази се гълъбице незлобливо бяла,

опазена за своя скъп Любим.

С взор бистър, непоколебим,

ти отразявай, Неговата слава.