В онзи скръбен, най-печален ден,

мой Господи оставил небесата,

безжалостно и грубо унизен,

със хули те засипваше тълпата.

С презрение и ярост нечовешка,

пребиха Те със бич и със омраза.

И продължиха с подигравки и насмешка

да бълват зло избухнало в зараза.

До апогея на човешкото падение,

Ти пи от чашата на яростния гняв.

Посрещна зверското презрение

и гледаше спокоен, гледаше без страх.

Кръвта Ти пръскаше лицата,

разкъсали плътта Ти без покой.

Попиха Твоите думи в небесата:

Грехът им не зачитай Татко Мой.

И ударът разцепи хълмът с чук,

пиронът до сърцето Те прониза.

Ти агне жертвено отново не издаде звук,

кръвта опръска мръсната ни риза.

В най-страшния и мрачен час

не закъсня и болката от самотата.

Ти победи жестоката ѝ власт,

смъртта Ти ни спаси от тъмнината.