И както пъпката дочаква онзи миг,

във който хубостта си ще разтвори,

така стихът в скалите скрит,

мълчи и чака, за да проговори.

Преди да дойде суха старостта,

преди да сбръчка греещия образ,

преди и сянката на болестта

да надвеси тъмно-черен облак.

Преди красивото да изкриви

и да го превърне в жалко отражение.

Преди невинното да порази

и да потъмни до призрачно видение.

Преди часът, мелодия ще завали,

ще навали в пустините години.

В душите музика ще нароси,

ще носи дъх на детство и малини.

Небесен дъжд в мелодия вали,

запяват капките неземна песен.

Внезапно детството се възроди,

свеж полъх във душите се разнесе.