Между полусънието и реалността,

терзания заровени поглеждат плахо.

Мъгла почти прикрива пошлостта,

издига се над мътните води на блато.

Светът трепери все по-ужасѐн,

погълнат от безумства и безчинства.

Човешкият живот картинно унизен,

не разпознава, на Кого дължи предимство.

Более, стене, гърчи си в бунтовен мрак,

евтаназира доброволно съвестта си,

подгъва колене пред най-големия си враг

и злото неуморно образува метастази.