Тъгата ми достигна безтегловност,

въже увива мислите и ме души.

Да продължа ще имам ли готовност,

видяла как бездушието този свят руши?

Днес за какво и за кого да пиша?

Кое зло по-напред  да изведа?

Под мъката душата трудно диша,

отровата невидима е в чашата вода.

За тези малките и крехките се моля,

невинните пази от скрития капан.

Открий каква е отредената ми роля,

видяла произвелия зараза подъл план.