Шуми тревожно ледения град,

 
С дъх на късни праскови нахълтва есента,
в единствен миг при повей мек и хладен.

 
Отново изгрева разлива боите си в морето
и цялата му прелест се изгубва за минути.

Поглеждам плахо в себе си,
посрещат ме оръфани петна.
Зарасли, незарасли белези,

 
 
Сребрее звезден песъчинков гланц,