Красиво е да видиш как бездомен,

разделя с ближен своята вечеря.

На болния другар, самият болен

подава рамо, болката споделя.

Красиво е секундно да напуснеш

сигурността уютна в топлият си дом.

Студът отвън, студени мисли шушне,

но тичаш към нуждаещия мълчешком.

Красиво е да го загърнеш с думи

и със любимата ти топла дреха.

Дори да си последния безумен

в сърцето тупка ласкава утеха.

Красиво е да шепне малко зрънце

между леда корав и вятър силен.

За миг угасва повика му слънчев,

ледът се стапя, нов Живот извира!