Неусетно невидимо някак,
влиза някой в заспалия дом.

 
Видът на истинската красота,
крилете ми разперва в необята.

 
Топи се белотата на снега в красива песен,
под топлите лъчи на ласкав, нежен дъх.

 Видях я в Словото. Към нея се обърнах.
Тя. В премяна скромна, в тиха красота.
От погледа ѝ кротък дух надзърна,